Черното слънце – архаичен соларен знак

Символът създава аналогия със слънчевите затъмнения, когато луната покрива слънчевия диск и той става абсолютно черен. 

Познат е още като Централно слънце – езотеричен окултен знак, характерен за неоезическата и нацистка мистика. Представлява дванадесет светкавици, наподобяващи руническия знак Sieg, които излизат от един център и образуват окръжност.

Блаватска за Черното слънце

Концепцията за Черното слънце е описана в книгата на теософа Елена Блаватска –“Тайната доктрина”, още през 1888 година.  Тя анализира египетски, християнски, будистки и други свещени първоизточници, доказва общото начало на всички философии и религии и ги обединява в стройна философска система, позната като ”Тайната доктрина”.

Елена Блаватска

Блаватска пише за “Централното слънце” като невидим център на Вселената, причина и начало на битието, определяно от гностиците като “Светлината на твореца”. Блаватска приписва понятието “черна светлина” на тайно арийско учение, чиито корени са от Далечния Север. Култовите обреди във връзка с централното слънце теософката свързва с митичен древен народ, живеещ отвъд Полярния кръг /т.е. жителите на Хиперборея /.

Индианците и тъмният диск

В митологията на американските народи черното слънце има много мистични значения, свързващи го с върховния бог на ацтеките Кетцалкоатъл, който нощем пренася в подземния свят слънчевия диск. В Мексико има легенди за съществуването на две слънца – младо дневно и старо тъмно светило. Някои изследователи тълкуват значението му като женското начало, като утроба.

И други общества...
Култът към Черното слънце преминавал в религиите и е присъствал под различна форма. Древните езически вярвания и познания намерили приют в тайните религиозни общества – есеи, питагорейци, манихеи, богомили, асасини. Култът бил съхранен и доразвит от Ордена на тамплиерите, които наследили тайните на древните египтяни, гностиците, херметиците и кабалистите. Прекланяли се пред фигурата на Бафомет, в чието лице, според някои тълкуватели, почитали черното слънце – това била женска статуя с мъжка или животинска глава или двулика статуя с мъжко и женско лице.

Нацисти и символи

В Третия райх понятието Черно слънце придобива пангермански оттенък – смятало се, че светлината му придава на расата особени достоинства и е видимо само за отделни, посветени личности след продължителна медитация и масаж на щитовидната жлеза. Непосветените обезумявали при вида на знака.

 

След Втората Световна война символът се споменава в творбите на авторите Мигел Серано Фернандес и Ландинг. Серано е известен с прохитлеристкия си езотеризъм. Според него съществува таен заговор от дълбока древност за прикриване на истината за произхода на човечеството. Той смята, че в Александрийската билиотека са унищожени ценни документи от времето на Хиперборея, според които там са живеели същества от чужди галактики, а самите хиперборейци дължали свръхспособностите си именно на светлината на Черното слънце, която струяла във вените им.

В наши дни

През 1992 г излиза от печат политическият трилър  на Ръсел Маклауд «Die Schwarze Sonne von Tashi Lhunpo» , в който символът се свързва с мозайката в замъка Вевелсбур - група от черни светкавици, разпределени във формата на кръг. Романът се радва на изключителна популярност и знакът започва да  появява върху всякакви предмети от бита, дрехи, в татуировките. Първото фабрично изделие е «Thule-Watch» - часовник с черно слънце върху циферблата.

Thule-Watch

Днес символът се използва като емблема на десни групировки, присъства в музикални стилове, в ритуалите на сатанистки секти. Пропагандира се и от едно руско бяло общество. Присъства върху кориците на романите “Черното слънце” от Джеймс Туининг и “Черният орден” на Дж.Ролингс.

Дали заслужава да го носите? Тъмната страна в символиката му идва в повече....

Весела Христова